Добре дошъл в информационната част на „Наръчник за изборна реформа“! Тук ще научиш накратко какво представлява изборната система в България, кои са нейните основни принципи, участниците в нея и правилата за провеждане на избори. Тази част трябва да те подготви за следващия етап - да направиш своята изборна реформа. Успех!
„Всички граждани, които отговарят на определени условия, притежават избирателни права. Те са равни в способността си да избират и да бъдат избирани.“
научи повече
Всички граждани, които отговарят на определени условия, притежават избирателни права. Избирателното право е „всеобщо“ спрямо всеки, който е гражданин на държавата, независимо от пол, раса, език, имущество, професия, образование, религия и т.н. Това не е нарушено от изискванията, които са необходими за упражняването на избирателното право – достигане на определена възраст, гражданство, местоживеене, правоспособност и дееспособност.
В миналото праг за всеобщността са били цензовете: имуществен (различни вариации – плащане на данък над определен размер; притежаване на определен недвижим имот и т.н.); образователен - наличие на определена степен на образование и т.н. Цензове е имало и при пасивното, и при активното избирателно право. Днес е възприето, че цензовете са недопустими.
„Всеки избирател има точно един глас, който може да упражни точно веднъж на всеки избор, в който той има право да участва. В този смисъл гражданите са равни, независимо от своето материално, обществено положение или произход.“
научи повече
„Един човек – един глас – една тежест!“: всички избиратели упражняват избирателно право на равно основание и това основание е конституционното закрепване на избирателното право. Всеки избирател има право на един глас и може да гласува само веднъж в съответния избор. Гласовете на избирателите имат равна тежест – тя се постига чрез равна норма на представителство във всички избирателни райони.
Принципът на равното избирателно право включва три елемента:
1) Всички избиратели упражняват избирателно право на равно основание и това основание е конституционното закрепване на избирателното право.
2) Всички избиратели имат право на един глас или толкова гласове, колкото притежава всеки друг избирател, при което може да гласува само веднъж в съответния вид избор.
3) Гласовете на избирателите имат равна тежест, те еднакво се отнасят към изборния резултат. Равната тежест се постига чрез въвеждане на равна норма на представителство във всички избирателни райони.
Избирателното право е всеобщо когато е равно, но не винаги всеобщото е равно избирателно право.
Пряк е този вот, при който директно избираме свои представители – отделни личности или листи с кандидати. Непряко гласуваме, когато пращаме свои делегати, които да избират от наше име.
научи повече
При възникването на изборното право изборите са били непреки. Обикновено населеното място избира т.нар. „гласни“ и те в големия град избират представителите.
Най-добре се вижда непрекият избор в Конституцията на САЩ. Примерно при изборите за президент – гласоподавателите избират т.нар. „електори“. За всеки щат броят им е различен, като партията с повече гласове взема всички електори в съответния щат, след което електорите избират президент.
Форма на непряк избор е формирането на Бундесрат (втората камара на Парламента) в Германия. Територията се дели на провинции – изпълнителните органи им органи избират представителите на съответната провинция в Бундесрата.
Идея и световна тенденция е ограничаването на непреките и косвените избори, независимо че при непреките избори се намалява политическото напрежение.
Никой няма право да знае за кого е гласувал един избирател. Законът и правилата за избор следва да гарантират и никой да не може да разбере, ако гражданинът не желае да сподели.
научи повече
По римско и гръцко време се е гласувало явно с идеята лидерите да покажат как трябва да се гласува. За селяните и зависимите има последици след избора, ако не е съответен на това, което големците са посочвали. Днес е възприет таен вот почти навсякъде именно с идеята да се възпрепятства оказване на влияние върху свободната воля на избирателите.
Принципът за тайно гласуване се осъществява и гарантира посредством редица елементи на изборния процес: тайна изборна стаичка, еднакви пликове, еднакви бюлетини, избирателни комисии, които гарантират спазването на тези изисквания и т.н. Този принцип гарантира свободното волеизявление на гласоподавателя – волята му се отчита, но не може да бъде разкрито съдържанието на волята на конкретния избирател.
Народът управлява държавата пряко чрез референдуми или представително – чрез избрани от него органи. Избирателна система е всичко онова, което е необходимо, за да се формират тези органи. С други думи – тя представлява изборите и съпътстващите ги организационни усилия.
Избирателната система е инструмент за формиране на представителните органи. Народът чрез избирателния корпус предоставя на определени лица – политически представители, да осъществяват държавната власт от негово име и в негов интерес.
Изборите са онзи демократичен фундамент, върху който се изгражда държавното управление. Основната част от политическите институции на всяка конституционна система се формират чрез избори. Те легитимират държавните институции, дават им първично основание да осъществяват своята компетентност, но това върви с власт, която по презумпция се осъществява от името на избирателите в публично осъществен интерес.
Избирателната система обикновено включва следните елементи:
• Избирателен корпус (Кой гласува?)
• Избирателни райони (Къде гласува?)
• Кандидати и политически партии (За кого гласува?)
• Избирателни листи и бюлетини (Как гласува?)
• Система за определяне на изборния резултат (Как се смята резултатът?)
• Избирателни процедури (Организация на изборите)
В демократичните държави се прилагат три основни електорални системи – мажоритарна, пропорционална и смесена. Мажоритарната и пропорционална системи в чист вид се прилагат сравнително рядко. При мажоритарната система победителят в един район печели всичко, загубилият – губи всичко. При пропорционалната се гласува за партия и нейната листа от кандидати. Всяка партия излъчва толкова представители, колкото гласове е получила – т.е. пропорционално на тях. Съществуват и смесени системи, които имат елементи от мажоритарната и пропорционалната система.
При мажоритарната избирателна система изборите се печелят от кандидата, получил мнозинството от гласовете на избирателите в даден избирателен район или в национален мащаб. Мажоритарната система позволява на избирателите да гласуват за дадена личност и да се влияят по-малко от неговата партийна принадлежност . Тази система има две разновидности. Първата е проста мажоритарна система с относително мнозинство, при която печели този кандидат, който получи най-много гласове в изборния процес, независимо от броя на кандидатите. Основен принцип на системата е, че победителят печели всичко, а победеният губи всичко. При този тип МИС е възможно победителят да спечели с до 30-35 % от гласовете подадени в района, стига всеки един от останалите кандидати да има по-нисък вот. Такава се прилага в САЩ, Великобритания и Канада.
При вторият вариант мажоритарна система с абсолютно мнозинство съществува изискването спечелилият кандидат да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове (50 +1), за да спечели изборите. За достигането на този резултат се въвежда втори тур, ако на първи тур от всички представили се кандидати никой не получи абсолютно мнозинство. При тази МИС кандидатът се състезава с всички останали кандидати едновременно. За да спечели мандата, резултатът му трябва да е по-голям от сбора на резултатите на опонентите му. Такива у нас имаме в случая при избор на президент и кметове.
Основно предимство на мажоритарните системи е, че при мажоритарния вот има силно персонифициране на предизборната борба, като избирателите се водят главно от авторитета на избирания. Инак мажоритарната избирателна система обикновено раздробява националната политическа система и се стимулира формирането на локални партии. Предизборната кампания е за всеки регион и избирател, което я прави по-скъпа и често я изгражда в купуване на гласове. Въздействието върху избирателите е тотално и включва агитация от врата на врата за всеки.
Сериозен недостатък на МИС е, че при тях има голяма загуба на гласове. Тази загуба идва оттам, че гласовете, подадени за съответния кандидат се губят. Допринесли за вота са само гласовете за избрания. При това загубени са гласовете не само за неспечелилия, загубени са гласовете за кандидата, който печели, но не са му били нужни за победата. Тази загуба на гласове е отклонение от равното избирателно право. Мажоритарният избор е в това, че в избирателния район печели този кандидат, спечелил най-много гласове, без разлика коя партия го издига.
От Освобождението до днес България е имала най-различни избирателни системи. От мажоритарна, започнала с учредяването на княжеството, през експерименти с пропорционална и смесена между двете световни войни, мажоритарна отново по време на тоталитарната държава и предимно пропорционална след 1989г. до днес.
При създаване на Търновската конституция през 1878г. още не е измислена пропорционалната избирателна система и изборите се провеждат по мажоритарната избирателна система. По-късно през годините отделни НС приемат различни закони, кодекси или актове за отделен избор. Прилагана е мажоритарна избирателна система (МИС) и с относително, и с абсолютно мнозинство.
През 1913-14 година в България за първи път се изпробва пропорционална избирателна система (ПИС). След реформата на Ляпчев от 1931г. се прилага изцяло ПИС до 1937 г. С ПИС се избират народни представители в България също от 1947 до 1951 г. и от 1991 г. до днес. През другото време се е прилагала МИС.
През 1990г. изборите за 7-то ВНС се провеждат по смесената система – 200 народни представители мажоритарно и 200 – пропорционално.
С въвеждането през 1991г. на фигурата на демократично избрания президент се приема и специален закон за избор, който предвижда единствената възможна опция за формиране на едноличен орган – мажоритарна система.
От 1991 г. до днес изборите за народни представители и общински съветници в България се провеждат по пропорционалната изборна система, а от 2007-ма и тези за членове на ЕП. За този период са изпробвани някои вариации като елемент на смесена система през 2009-та година – 31 депутата се избираха мажоритарно, както и т.нар. „преференциалното гласуване“ въведено с Изборния кодекс от 2014-та г.
Със законодателни изменения през 1991 г. в България се завръща пропорционалната изборна система с твърди листи. При тази система се гласува за партия, а не за отделен кандидат. Кандидатите са подредени от партиите си в листи и в парламента влизат тези кандидати, които са на челните места, съобразно процентът на получените гласове за партията. При твърдите листи партиите подреждат списъкът с кандидатите си безпрекословно и на практика определят кой персонално ще влезе в Парламента.
С изборите за представители на България в ЕП през 2007-ма година за пръв път се експериментира с модификация на пропорционалната система т. нар. „преференциален вот“. За пръв път този инструмент е изпробван в България за европейските избори през 2007-ма г., а през 2014 г се въвежда в Изборния кодекс, освен за европейските, още и за парламентарните избори и тези за общински съветници.
Преференциалният вот дава възможност на избирателите, освен да изберат любимата партия, да пренаредят листата й с една или повече „преференции“. Преференцията е право да се посочи кой кандидат в партийния списък да стане първи вместо посоченият от ръководството. Той ще измести водачът, ако е събрал преференции на брой не по-малко от 7% (праг) от тези, които са гласували за партията в съответния избирателен район. Повече за преференцията, прочети тук.
Всяка система има своите елементи, които я изграждат и си взаимодействат, за да работи тя. Тук това са избирателите, избираните, начинът за избиране, мястото, методът за смятане на резултата и, разбира се – кой лично организира всичко това.
Избира „суверенът“, т.е. – народът. Според чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
За общински съветници и кметове допълнително условие е избирателят да е живял през последните 6 месеца в съответното населено място, като той може и да не е гражданин на България, а такъв на ЕС.
За членове на Европейския парламент от Република България гласуват българските граждани, както и чужденци със статут на продължително или постоянно пребиваващ на територията на някоя държава - членка на Европейския съюз, които през последните три месеца са живяли в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз и отговарят на общите условия.
Правото на глас имат и българските граждани, които се намират извън страната към момента на изборите, но отговарят на условията за съответния избор. Това са близо 850 хил души с избирателни права.
„Пасивно избирателно право“ или правото да бъдат избирани имат различни категории граждани, в зависимост от различните видове избори:
Парламентарни (ОНС и ВНС):
- Български гражданин (без друго гражданство);
- Навършени 21 години;
- Да не е поставен под запрещение;
- Да не се изпълнява спрямо тях ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода;
Президентски:
- Български гражданин по рождение;
- Лицето към момента на изборния ден да е навършило 40 години;
- Да отговаря на изискванията за народен представител;
- През последните 5 години да е живял в страната;
Европейски избори:
- Да отговаря на изискванията за народен представител;
- Да е живял последните 6 месеца в България или друга страна от ЕС;
- Може и да е гражданин на друга страна на ЕС, стига да отговаря на горните условия и да има статут на продължително или постоянно пребиваващ у нас;
Местни избори – за кмет и общински съветници:
- Български граждани, навършили 18 години;
- Да не са под запрещение, да не се изпълнява спрямо тях ефективно присъда лишаване от свобода;
- Да са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място;
- Може и да е гражданин на друга страна на ЕС, стига да отговаря на горните условия и да има статут на продължително или постоянно пребиваващ у нас;
Отговорът на въпроса „Как избираме“ е отговор на всъщност на въпроса: „Как носителите на суверенитета – народа в лицето на избирателите, го предават на своите представители в лицето на кандидатите?“. Тук ще разгледаме процеса на най-базово ниво, а за видовите избирателни системи може да прочетеш по-горе.
- Всички които имаме право да избираме се подреждаме в избирателни списъци. Избирателните списъци по изборни секции, в които избирателите гласуват (виж „Къде избираме?“).
Избирателните списъци се съставят се от общинските администрации по населените места на базата на Националния регистър на населението от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, а за граждани на ЕС с подадени декларации. Избирателните списъци се подписват от кмета на общината или кметството, кметския наместник, и от секретаря на общината. Списъците се съставят поотделно за всяка избирателна секция. Заличаване се прави тогава, когато гражданите имат настоящ адрес през последните 6 месеца преди датата на изборите извън страната. За избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България списъците на лицата, заявили желание да гласуват извън страната, се съставят и подписват от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България.
- Кандидатите се издигат от партии, коалиции и инициативни комитети и се подреждат в листи (по пропорционалната система), когато гласуваме за колективни органи (НС, ВНС, ЕП, Общински съвет и т.н.). При избор на еднолични органи (Президент, кмет) се издига един кандидат от партия, коалиция или инициативен комитет.
Изборни листи – партиите, коалициите и инициативните комитети подреждат кандидати в кандидатски листи по многомандатни изборни райони. Кандидатите се регистрират с номера, под който са подредени в кандидатската листа. Броят на кандидатите в една листа не може да надхвърля два пъти броя на мандатите, които са определени за дадения район. Кандидат за народен представител може да бъде предложен за регистриране само от една партия или коалиция най-много в два района. Независим кандидат се регистрира, когато кандидатурата му е подкрепена от най-малко едно на сто, но не повече от 1000, от избирателите с постоянен адрес на територията на изборния район. Избирателят удостоверява подкрепата си с подпис пред член на инициативния комитет, издигнал кандидата. Регистрирането на листите се извършва от районните избирателни комисии. ЦИК констатира и обявява недействителните регистрации.
- Връзката между избиратели и кандидати се осъществява посредством бюлетина, в която избирателят отбелязва за кой кандидат/листа от кандидати трябва да отиде гласа му. Този избор се случва в изборната секция.
Изборни бюлетини – бюлетината за гласуване е обща, т.е. интегрална и съдържа: наименованието и номера на изборния район, пълното и/или съкратено наименование на партията/коалицията или наименованието „Инициативен комитет“. Поредните номера на бюлетината се определят от ЦИК чрез жребий, проведен публично. Поредният номер е еднакъв за цялата страна, а номерата на инициативните комитети следват номерата в бюлетината на партиите и коалициите. Бюлетината е бяла. Няколко години след 1990г. гласуването се извършва с цветни бюлетини. Извън страната се гласува само с бюлетина за партии и коалиции, т.е. избирателите не могат да посочат преференциално желания от тях кандидат.
Електронно и дистанционно гласуване – електронното гласуване се осъществява с помощта на електронни средства за комуникация и обработка на информация, включени в специална техническа система. Тя трябва да осигури лесен и разбираем достъп, да предлага „он-лайн“ инструкции и да гарантира тайната на гласуването. Избирателите имат право да гласуват електронно или в секциите чрез специални устройства, или дистанционно чрез интернет. Съществуват и други не-електронни форми на гласуване от разстояние – по пощата, с пълномощник.
Дистанционното гласуване функционира в Естония, Швейцария и Испания. В България не се прилага дистанционно, а само машинно гласуване в някои секции. То представлява гласуване в избирателна секция чрез специализирани устройства. Бюлетината е проектирана по същия начин като хартиената. След гласуването се получава контролна разписка, която се пуска в специална кутия за машинно гласуване.
Избираме в избирателни райони и избирателни секции.
На Парламентарни избори територията на страната се разделя на 31 многомандатни избирателни района, в които се разпределят 240-те избирателни мандата. Избирателните райони се определят с указ на Президента. У нас е създадена една традиция да се следва областно административно-териториалното деление на страната, с две изключения – София (3 избирателни района) и Пловдив (2 избирателни район – Пловдив и областта). Съгласно Изборния кодекс (чл. 247, ал.1, т.1), ЦИК определя броя на мандатите в многомандатните изборни райони въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни, предоставени от Националния статистически институт на база резултатите от последното преброяване на населението. Аналогично е при избор на представители във Велико народно събрание, където народните избраници са 400, а не 240.
При изборите за Президент и вицепрезидент, както и при тези за представители на България в ЕП цялата страна е един избирателен район. На местни избори територията на районите съвпада с обхвата на общината или населеното място, където се прави избор за кмет или общински съветници.
Избирателните секции са мястото където физически се гласува и се броят гласовете. Те са временни локални образувания, които обхващат определена територия където има избиратели с постоянните адреси на избирателите. Целта е избирателната секция да е близо до тях. Броят на избирателите в съответния избирателен списък на секцията трябва да е такъв, че да позволи те нормално да имат възможност да отидат и да гласуват. У нас в избирателна секция се включват до 1000 избиратели, допускат се и повече, но не повече от 1500 избиратели. Кметовете се грижат за материалното обезпечаване на секциите.
При мажоритарната избирателна система или в случаите, в които се избира едноличен орган (президент, вицепрезидент, кмет) резултатът се смята лесно – мандатът се печели от кандидата, който има най-много гласове или повече от 50% от гласовете.
При избор на колективни органи (Парламент, общински съвет и др.) по пропорционалната избирателна система, както е у нас – положението е малко по-сложно. Най-сложна е системата при провеждане на парламентарни избори у нас. От една страна – партиите и коалициите трябва да получат представителство в Парламента с брой мандати, съответни на гласовете, които са получили на национално ниво. От друга – персоналния състав на представителите трябва да се определи на базата на разпределение в многомандатните избирателни райони. Това налага използването на система за определяна не изборния резултат.
Системата за определяне на изборния резултат представлява начина, по който получените гласове за дадена партия/коалиция се превръщат в мандати. Най-важният елемент във всяка пропорционална система е изборът на метод, по който става пресмятането. Преобладават два основни метода:
1. Избирателна квота - определен брой гласове, при получаването на който се печели мандат в изборния район, т.е. това е „цената на мандата“ в конкретния изборен район. Получава се като общия брой на действително подадените гласове в района се дели на броя на мандатите, който се полага за този район; полученото частно представлява избирателната квота. Колкото пъти избирателната квота се нанася в броя на подадените за партийната листа гласове, толкова мандати в района печели тази партия. Така получената квота е известна като „квота Хеър“. Недостатъкът на тази квота е, че не всички мандати успяват да бъдат разпределени, остават остатъци и се налага вторична процедура, която често води до несправедливости.
2. Метод на делителя - подадените за всяка партийна листа гласове се делят последователно на редица от естествени числа (делители). Големината на получените частни решава разпределянето на мандатите. Този метод е известен като „Д‘Ондт“. Мандат се разпределя на най-голямото частно, като всяко използвано веднъж частно се заменя в таблицата с частно от следващия пореден делител. Извършва се последователно до разпределяне на всички мандати. При равни частни, мандатът се приписва на това, което е на по-горния ред или е частно получено с по-малък делител.
3. Съществува и метод с делители, който насърчава представителството на малките партии „Sainte-Lague“. При него редът от делители се състои от нечетни числа.
Система за определяне на изборния резултат в България:
До 2005 година системата за определяне на изборните резултати в България може условно да се раздели на три етапа. При първия етап на ниво НИР между партиите, преминали 4%-товата бариера, се разпределят 240 мандата, пропорционално на получените гласове за всички регистрирани от дадена партия листи. Използва се таблица с делители D’Hondt. При втория етап мандатите получени от една партия на първия етап се разпределят по МИР, т.е. състезанието е „вътрешнопартийно“ между гласовете получени в различните МИР от една партия/коалиция. При третата стъпка се извършва хармонизиране – броят на разпределените мандати трябва да се сведе до броя на определените мандати за дадения МИР. Райони с повече разпределени мандати отколкото е възможно да има, се пренасят в такива райони, където има по-малко мандати отколкото са предписани.
След 2009г. от 240 броят на мандатите в НИР е намален на 209, а всеки от 31 МИР е обявен едновременно за ЕИР , в който резултатът се определя по правилата на мажоритарни относителни мнозинства. Таблицата с делители е заменена с квота Хеър. Открояват се два етапа при определянето на резултата. Първият е относно независимите кандидати (ако има такива). За тях изборът се решава в изборния район – изчислява се районна избирателна квота (общият брой подадени действителни гласове в района се дели на броя мандати, който се полага по решението на ЦИК). Броят на избраните независими кандидати се изважда от 240. Вторият етап е относно партиите и коалициите. Той се осъществява на две фази. Първата протича на национално ниво – първично разпределяне на мандатите между партии/коалиции, прескочили 4%-товата бариера и разпределянето им по метода Хеър-Нимайер. Втората фаза протича отново на ниво изборен район – мандатите, спечелени на национално ниво, трябва да бъдат „персонализирани“, т.е. да бъдат разположени по листите, които партиите и коалициите са издигнали в районите. От районите, в които разпределените мандати са повече от определените се изваждат мандатите спечелени с най-ниска цена, а на отделна четвърта стъпка се разпределят останалите незаети районни мандати между партиите, които все още имат неразпределени мандати.
Изборите в България се организират от изборната администрация, която има свой централен орган – Централната избирателна комисия (ЦИК), районни звена (РИК), общински комисии за местните избори (ОИК) и секционни комисии (СИК), които организират избора в самата секция, където гласуваме. Важна роля играят и застъпниците и наблюдателите, които се грижат като частни лица за законността на изборите.
1. ЦИК
Независим постоянно действащ държавен орган, който се създава за администрирането на всички видове избори. Състои се от 19 членен състав, който се предлагат от парламентарно представените партии или тези, които имат членове в ЕП. Изборът за председател, заместник председатели и секретар се прави от НС, а останалите се назначават от президента. Централната избирателна комисия се назначава с указ на президента на републиката за срок 5 години след консултации и по предложение на народните представители, парламентарно представените партии и коалиции от партии и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени. Българските неправителствени организации също могат да отправят, до народни представители и парламентарно представени партии, предложения за назначаване на членове на ЦИК. Председателят, заместник-председателите и секретарят на ЦИК се избират от Народното събрание по предложение на парламентарно представените партии и коалиции
Правомощия: следи за прилагането на Изборния кодекс и приема правилник за организация на дейността си; издава методически указания на останалите комисии по прилагане на ИК и осъществява контрол върху дейността им; провежда обучение на РИК и ОИК; назначава РИК, ОИК, СИК извън страната и СИК, когато ОИК или РИК не ги е назначил; освобождава членове на РИК и ОИК; води регистри на партиите и коалициите за всички видове избори; регистрира инициативни комитети при избори за президент и вицепрезидент; регистрира и обявява партии за участие във всички видове избори; заличава партии и коалиции, които не отговарят на изискванията; регистрира застъпници на кандидатските листи на партиите извън страната; определя структурата и съдържанието на единната номерация на секциите; утвърждава техническия образец на бюлетините и тяхната защита; публикува списък с адресите на избирателните секции и броя на избирателите във всяка от тях; определя чрез жребии поредността на номерата на партиите и коалициите в бюлетината; определя условията и реда за провеждане на предизборната кампания съгласно ИК; определя реда и условията за провеждане на социологически проучвания в изборния ден; определя механизма на провеждане на машинно гласуване; води и поддържа постоянно актуален списък на лицата с избирателни права по данни от регистъра на ГРАО; и др.
2. РИК
Назначава се от ЦИК не по-късно от 50 дни преди изборния ден. При областния управител се провеждат консултации, като парламентарно представените партии и коалиции от партии и тези, които имат депутати в ЕП, представят писмено предложение за състав на районната избирателна комисия. Други партии и коалиции също могат да участват в консултациите. Когато е постигнато съгласие на консултациите, ЦИК назначава РИК по предложението на областния управител. Парламентарно представените партии и коалиции от партии предлагат членове на районната избирателна комисия, включително председател, заместник-председател и секретар: за изборни райони до 9 мандата - 13 членове; за изборни райони с 10 и повече мандата - 17 членове.
Правомощия: следи за прилагането на ИК, упражнява контрол върху дейността на СИК на територията на изборния район; провежда обучение на членовете на СИК; назначава СИК в съответния изборен район; освобождава членове на СИК в съответния изборен район (район) в страната в случаите на нарушения на този кодекс или на решенията на Централната избирателна комисия; следи за своевременното и правилно образуване на избирателните секции и формира единните им номера; упражнява контрол за своевременното изготвяне и обявяване на избирателните списъци, и др.
3. ОИК
Назначава се от ЦИК по предложение на кмета, не по-късно от 50 дни преди деня на изборите. При кмета на съответната община се провеждат консултации, където парламентарно представените партии и тези, които имат членове в ЕП, правят писмени предложения за състава на ОИК. Други партии и коалиции също могат да участват в консултациите. Броят на членове на ОИК за общината се определя на базата на броя секции: с до 150 секции- 11 члена; над 150 - 13; градовете с районно делене - 17 и Столична община - 19. ОИК не е постоянно действащ орган и се назначава за срока на пълномощията на общинския съвет.
Правомощия на ОИК- администрира изборите като осъществява дейностите по прилагане на ИК и всички свързани с него нормативни актове: упражнява контрол върху дейността на СИК - назначава и освобождава СИК; упражнява контрол за своевременното обявяване на избирателните списъци утвърждава образците на бюлетините за общински съветници и кметове в съответната община и упражнява контрол за доставката и съхранението им.
4. СИК
Назначават се от РИК или ОИК и са непостоянен орган. При кмета на общината се провеждат консултации с парламентарно представените партии и тези, които са излъчили членове за ЕП. В консултациите могат да вземат участие и други партии и коалиции. Броят на членовете на секционните избирателни комисии: за секции с до 500 избиратели включително - до 7 членове, но не по-малко от 5; над 500 избиратели - до 9 членове, но не по-малко от 5; броят на членовете на подвижните секционни избирателни комисии, включително председател, заместник-председател и секретар, е до 7 членове, но не по-малко от 5.
Правомощия: следи за спазването на ИК в изборното помещение и в района на секцията; осигурява спокойно гласуване в изборната секция; преброява гласовете за кандидатски листи при всички видове избори; и др.
5. Застъпници
Кандидатските листи на партии могат да имат застъпници, които да представляват интересите им пред държавните и местни органи, обществените организации и избирателните комисии. Една листа може да бъде представлявана само от един застъпник в изборна секция. Общият брой на застъпниците на една партия или коалиция не може да надвишава броя на секции в съответния изборен район. Записването на застъпници се осъществява до изборния ден по предложение подписано от представляващия партията или коалицията. Едно лице може да бъде застъпник само на една партия. Общият брой на застъпниците на вся¬ка кандидатска листа не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район (район). За застъпник може да бъде избиран всеки, навършил 18, който не изтърпява наказание лишаване от свобода и не е поставен под запрещение.
6. Наблюдатели
Регистрират се от ЦИК до изборния ден - членове или упълномощени представители на регистрираните НПО, въз основа на заявление, към което се прилагат списък с имената, ЕГН и пълномощните на упълномощените членове. Общият брой на регистрираните наблюдатели от една НПО не може да надвишава броя на всички секции в страната. Легитимирането става с издадено от ЦИК удостоверение. Наблюдателят го предоставя на СИК, която проверява данните и го вписва в списъка за вписване на наблюдатели. За дейността си в изборния ден наблюдателите не може да получават възнаграждения от партии, коалиции или кандидати.
Изборни процедури са правилата, по които се провеждат изборите за различните представителни длъжности в държавната или местната власт, които подлежат на пряк избор от гражданите. Изборният кодекс ги урежда като определя общи правила за всички и специални – за отделните видове избори.
Избори за народни представители във Велико народно събрание: Великото народно събрание е върховен и извънреден представителен орган на България. То се свиква по специален повод за решаване на важни държавни и обществени въпроси (чл. 158 от Конституцията), като приемане или изменяне на Конституцията, промяна на територията на държавата, избиране на държавен глава, на регенти и др. В българската конституционна традиция то е въведено с Търновската конституция през 1879г., премахнато е с Конституцията от 1947-ма и възстановено с настоящата Конституция от 1991-ва. До сега са проведени 7 ВНС, последното през 1990-91-ва. В днешни дни, освен в България, ВНС има по света единствено в Монголия.
ВНС се състои от 400 народни представители, които се избират по общия ред за народни представители в обикновено народно събрание – чрез пропорционална изборна система и регистрация на листи на партии, коалиции и инициативни комитети в многомандатни изборни райони. Инициатива за свикване на ВНС могат да имат президента и 1/2 от народните представители в Парламента, а решение за това трябва да вземат 2/3 от народните представители (чл. 160 Конституцията). Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от взетото от Народното събрание решение . ВНС се произнася по въпросите, за които е свикано, след което се разпуска. По изключение може да изпълнява и функции на обикновено НС, ако се налага.
При гласуването за ВНС избирателите имат възможността да изразят предпочитание чрез преференция, също както и в изборите за Обикновено народно събрани, общински съветници и ЕП. Преференцията е валидна ако кандидатът е получил над 7% от общия брой гласове за партията или коалицията, от която е излъчен.
Съществува възможността кандидат да бъде избран за народен представител в повече от един многомандатен изборен район. В този случай той е длъжен да посочи районът от който иска да остане избран и да се откаже от другия.
Ролята на ЦИК в изборите за ВНС е свързана с определянето на броя на мандатите в отделните многомандатни изборни райони, които са пропорционални на населението в района, но не по-малко от 4. ЦИК Назначава РИК и ОИК, следи за действителността при регистрацията на кандидатите и обявява окончателните резултати от изборите. Преди това обаче отделните СИК отчитат резултатите и съставят протокол, който предават на РИК. РИК извършва проверка на протоколите на отделните секции, определя резултатите за района, също съставя протокол и предава екземпляр на ЦИК, която съобщава окончателните резултати обобщени за страната и разпределението на мандатите.
Спорове за законността на изборите се решават от Конституционния съд.
България е Парламентарна република (чл.1, ал.1 от Конституцията) и като такава неин върховен орган на управление е Парламентът. Той функционира постоянно и редовно като законодателства от името на народа. Конституцията допуска само по изключение при политически кризи парламентарен вакуум и липса на функциониращ Парламент.
Парламентарните избори са редовни и извънредни. Редовните са през 4 години – когато изтича мандата на народните представители. Извънредните се провеждат преди да изтече редовния мандат, при парламентарна криза, която не позволява да се излъчи правителство или по друга причина. И двата вида избори се провеждат по една и съща процедура.
Изборите се насрочват от президента най-късно до два месеца след изтичане на мандата на Народното събрание. У нас изборите се провеждат задължително в неработен ден, не се насрочват по празници. Има страни, в които изборите се провеждат в работен ден.
След това се създават избирателните списъци и се формират:
- районни избирателни комисии – за отделните райони
- секционни избирателни комисии - за всяка секция.
Районните избирателни комисии са 31, а броя на секционните варира.
Упражнявайки правото си на глас избирателите имат възможност да използват преференция. Тя може да размести подредбата на листата ако за даден кандидат са гласували повече от 7% от гласувалите за партията или коалицията, към която принадлежи.
Ролята на ЦИК в изборите за ВНС е свързана с определянето на броя на мандатите в отделните многомандатни изборни райони, които са пропорционални на населението в района, но не по-малко от 4. ЦИК Назначава РИК и ОИК, следи за действителността при регистрацията на кандидатите и обявява окончателните резултати от изборите. Преди това обаче отделните СИК отчитат резултатите и съставят протокол, който предават на РИК. РИК извършва проверка на протоколите на отделните секции, определя резултатите за района, също съставя протокол и предава екземпляр на ЦИК, която съобщава окончателните резултати обобщени за страната и разпределението на мандатите.
Президентът на Република България е държавен глава и представлява страната в международните отношения. С указ насрочва датите за произвеждане на референдум и всички видове избори в страната освен тези за президент. Има правото да отправя предложения за произвеждане на референдум, а също и законодателна инициатива за осъществяването на конституционни промени. Обнародва законите и има право на отлагателно вето.
Той и вицепрезидентът се избират на мажоритарен принцип с мандат от 5 год., като имат право само на два мандата на тази длъжност . Президентските избори се провеждат не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на мандата на действащия президент и се насрочват от Народното събрание. На тях може да се гласува както на територията на страната, така и извън нея, като всички секции представляват един едномандатен изборен район.
За да бъде избран един от кандидатите за президент е необходимо той да е получил повече от половината действителни гласове при условие, че в гласуването са участвали повече от половината избиратели. Ако това не се случи се провежда втори тур на изборите в срок не по-дълъг от седем дни след първия. Във втория тур участват двамата кандидати, които са получили най-голяма подкрепа, а за президент се избира, този, който е получил по-голямата част от гласовете.
Президентът и вицепрезидентът се избират от една кандидатска листа и могат да са излъчени от партия, коалиция или инициативен комитет.
Органът, който администрира изборите, следи за действителността на регистрациите, обявява кандидатите, които отиват на втори тур и окончателните резултати от изборите е ЦИК. От своя страна ЦИК създава РИК и ОИК, а те – СИК. Използвайки данните от протоколите на СИК РИК създава протокол, чрез който отчита резултатите от гласуването в съответния район и предава екземпляр на ЦИК.
При спорове относно законността на избора на президент и вицепрезидент решение се взима от Конституционния съд.
Изборите за кмет на община и населено място представляват мажоритарната част от местните избори, в която се избират кметове на общини, райони и кметства с мандат 4 год. Осъществява се в едномандатни избирателни райони, чиито граници съвпадат с границите на общината, кметството или района. При изборите за кмет е необходимо единият кандидат да получи повече от половината от действителните гласове, за да бъде избран. Ако това не се случи се стига до балотаж , на който се явяват двамата кандидати, получили най-голям брой гласове и не по-късно от 7 дни след първия тур. Като част от местните избори изборите за кмет изискват наличието на постоянен или временен адрес на територията на съответното населено място. Изборът на кмет означава избор на орган на изпълнителната власт на местно ниво. Кметските правомощия са резултат от функциите на кмета като орган на изпълнителната власт в общината и едновременно с това възможността да му бъдат делегират компетенции от централната власт. Всеки кандидат-кмет се издига от партия, коалиция или инициативен комитет, като броя на необходимите участници в инициативния комитет е пропорционален на населението на съответното населено място.
Президентът насрочва изборите с указ - след решение на Народното събрание и не по-късно от 60 дни преди провеждането на изборите.
Изборният кодекс урежда процеса на провеждане на всички видове избори. За спазването му и за администрирането на изборите следи ЦИК. Тя създава РИК и ОИК, които от своя страна избират СИК.
СИК съставят протоколи за отчитането на резултатите, които предават на ОИК. ОИК извършват проверка и съставят протокол с резултатите, като изпраща копие до ЦИК.
Резултатите от изборите се отчитат от ОИК и се отразяват в протоколи за избор на кмет на община, район и кметство.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление, който има мандат от 4 год. Изборите за общински съветници се насрочват с указ на президента.Общински съветници се избират от населението с постоянен или временен адрес на територията на общината. Броят на общинските съветници е пропорционален на населението на общината. Съветниците се избират по пропорционална изборна система с кандидатски листи в многомандатни изборни райони. Гласуването на избори за общински съветници дава възможност на избирателите да използват преференциален вот и по този начин да разместят първоначалната подредба на листата. Това може да се случи при наличието на 7% от общинската избирателна квота гласували в полза на кандидата. Място в общинския съвет получават всички партии, коалиции и независими кандидати, които са получили по-голям брой гласове от този определен от общинската избирателна квота. За да бъде регистриран независим кандидат за общински съветник е необходима подкрепата на жители на общината, като броят им е пропорционален на населението на съответната община.
ЦИК упражнява контрол върху регистрацията на кандидатите за общински съветници, назначава РИК и ОИК. След края на изборния ден СИК вписва резултатите в протоколи и ги предава на ОИК, която от своя страна извършва проверка, отчита резултатите и също съставя протоколи. В протоколите на ОИК са обявени резултатите от изборите, копие се изпраща до ЦИК.
Изборите за ЕП се определят от европейското законодателство. Съществуват както общовалидни за всички членки правила за провеждане, така и специфични за отделната държава.
Изборите за представители на Българи в Европейския парламент се провеждат по пропорционална изборна система, като листите на партиите, коалициите и инициативните комитети са национални. Тоест територията на страната представлява един многомандатен изборен район. Възможно е упражняването на преференциален вот. На изборите за Европейски парламент могат да гласуват не само български граждани, но и граждани на други членки на ЕС ако са живели през последните 3 месеца на територията на страната. В тази връзка избирателните списъци са разделени на две части.
Резултатите от проведените избори и разпределението на мандатите се обявяват от ЦИК, като преди това протоколи са съставили СИК – за отделните секции и РИК за отделните райони.
Разпределението на мандатите се извършва между партиите, коалициите и независимите кандидати, които са получили гласове над националната избирателна квота. Преференцията е валидна ако за кандидат са гласували повече от 5% от гласовете за цялата листа. След обявяването на резултатите председателят на Народното събрание уведомява председателя на ЕП за избраните кандидати.
